Skip to content Skip to footer

История на пловдивската петдесятна църква

Началото на петдесятното движение в България е положено от мисионерите Иван Воронаев и Дионисий Заплишний – руски емигранти в САЩ. Иван Воронаев е пастор на баптистка църква. След кръщението си в Святия Дух с белег говорене на непознати езици той решава да се завърне в родината си – Русия, за да занесе и там петдесятната истина. Заедно с една малка група от хора, в това число Дионисий Заплишний и неговата съпруга, която е българка, той се отправя за Цариград. През 1920 г. Дионисий Заплишний се отделя от групата и се отбива в Бургас – родното място на съпругата си. Междувременно турските власти в Цариград принуждават новопристигналата група от САЩ да напусне страната поради религиозната дейност, която провежда. Узнавайки за тези проблеми, Дионисий Заплишний поканва Иван Воронаев да дойде в Бургас, докато се снабдят с визи за родината си. Така Иван Воронаев и Дионисий Заплишний донасят петдесятната истина в България, като дръзновено проповядват, че кръщението в Святия Дух не е само за апостолските дни, но е и за нас днес. По време на престоя си в България Воронаев и Заплишний посещават редица градове като Стара Загора, Пловдив, Сливен, Варна и много други. При посещението си в Пловдив Иван Воронаев се свързва с група от около 15 евангелски вярващи, на които споделя истината за кръщението в Святия Дух. Сред тях са Димитър и Христо Бояджиеви, Иван Изев, Магардич, Ангел Павлов и други. Така през 1921 г. се поставя началото на Евангелската Петдесятна църква в Пловдив.

През 1928 г. току-що  завърналият се от САЩ млад пастор Николай Николов успява да обедини  част от нововъзникналите петдесятни общества в страната и основава Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България. През същата година в  Пловдив започват организирани събрания на вярващите в дома на Грую и Милка Кузманови. Първият ръководител на Евангелската петдесятна църква  (ЕПЦ) в гр. Пловдив е п-р Георги Чернев. След него до 1937 г. служи п-р  Димитър Русинов.
През 1934 г. църквата   се премества в малка сграда на ул. Гладстон. Поради нарасналия брой   вярващи не след дълго време се налага да бъде наета една старинна сграда  на ул. Елиезар Калев 3. В тази сграда, някогашен турски съд,  църквата  се помещава дълго време – от 1937 г. до май 1981 г.
От 1937 г. ръководител на вече порасналата числено църква става п-р Дико  Мавродиев, а в края на 1947 г.  п-р Желязко Врачев. По време на   неговото служение църквата почти се утроява.
В средата на 1947 г.    новата тоталитарна власт арестува 15 видни евангелски пастори. Между    тях е и п-р Георги Чернев, който тогава е председател на Съюза на Евангелските петдесятни  църкви.  На 8 март 1948 г. са прочетени  присъдите. П-р Георги Чернев е  осъден  на доживотен затвор. Следват  нови арести и нови процеси на  евангелски  служители. Между тях са и  пасторите на пловдивската петдесятна църква  Желязко Врачев и Дико  Мавродиев.

От 1950 до 1955 г., непосредствено  след пасторските процеси, начело на църквата застава  п-р  Асен Пейчев,  който наскоро е освободен, след като прекарва 9 месеца  в  лагер на о-в  Белене и с. Гиген. Броят на вярващите продължава да се   увеличава  независимо от трудния период на гонение.

От 1955 г. до 1962 г. църквата  се ръководи от п-р Борис Кузманов, а през 1962 г. начело на  обществото  застава младият и ентусиазиран п-р Стоян Буков. През време на  неговото служение числеността на църквата достига до над 300 души. За  известно  време през този период помощник-пастор на църквата е Благой  Вълчев. През 1975 г. поради активната си духовна дейност п-р Стоян Буков  е  интерниран за две години в с. Боил, Силистренски окръг.

От 1976 г. начело на ЕПЦ Пловдив отново застава п-р Асен Пейчев. За известно време помощник-пастор е Нено Несторов. През май 1981 г. наеманата от църквата сграда на ул. Елиезар Калев 3 е съборена, поради което богослуженията се преместват в църковния имот на ул. Братя Миладинови 6. През пролетта на 1983 г. започва строителството на нов църковен дом на ул. Сърп и чук 22 (сега ул. Перуника 22), който е завършен за няколко месеца и отваря врати на 27 ноември 1983 г. По това време числеността на вярващите надхвърля 400 души.

През 1985 г. п-р Асен Пейчев е принудително пенсиониран от властите поради активната си църковна дейност. Тогава начело на църквата застава п-р Теньо Танев, който служи до началото на демократичните промени през 1989 г. След 1989 г. за кратко време ръководител отново става п-р Стоян Буков, който получава своята реабилитация заедно с други репресирани през време на комунизма служители.

През 1990 г. за пастор на ЕПЦ Пловдив е избран п-р Младен Младенов, който също е реабилитиран след петгодишно интерниране в с. Попово, Ямболски окръг. В началото на този период числеността на вярващите наброява около 600 души и продължава бързо да нараства. П-р Младен Младенов служи заедно с помощник-пасторите Иван Врачев и Йордан Петров, а по-късно – с Татеос Нигохосян. През 1993 г. църквата приема името ЕПЦ „Светлина на света“. Още в началото на 90-те години на миналия век църквата организира богослужения в наети обществени зали в различни райони на град Пловдив. Така през 1993 година възниква Втора Евангелска петдесятна църква, ръководена първоначално от п-р Стоян Буков. През следващите години поради дълбоката икономическа криза възниква необходимостта от основаване на църква в източната част на Пловдив, където са съсредоточени голям брой от вярващите в града.

На 02.11.1997 г. с подкрепата на останалите петдесятни пастори и църкви в града възниква Евангелска петдесятна църква „Света Троица“ с пастор Иван Врачев. Първоначално богослуженията се провеждат в кафе „Катерини“ (ЖР Тракия), предоставено безвъзмездно от сем. Ангелови. Тогава вярващите наброяват около 80 човека.

През май 1998 г. църквата наема за дейността си зала със 170 места в сградата на Синдикалния дом на културата. От 26.10.2003 г. поради нарасналия брой вярващи се налага богослуженията да се преместят в читалище „Христо Ботев“ (бившето кино „Въстаник“). Понастоящем неделните богослужения се посещават от около 450-500 души от всички възрастови групи и социални слоеве.

На 31 май 2020 г. се провежда първото богослужение в собствената сграда на църквата.
През март същата година в страната е въведено инзвънредно положение поради пандемията, предизвикана от Covid 19. Правителството налага редица ограничителни мерки с цел намаляване разпространението на вируса. Забраняват се мероприятията на закрито, в това число кина, театри, читалища и др. Това налага прекратяване на богослуженията в читалище „Христо Ботев“. В рамките на две седмици наличният инвентар е пренесен в новата църковна сграда, от където в продължение на около два месеца богослуженията се излъчват по интернет, но на празна зала.

История в снимки

Историята в снимки на петдесятното движение в Пловдив и в частност на ЕПЦ „Света Троица“

Банкови сметки
UniCredit Bulbank BIC/SWIFT: UNCRBGSF
  • IBAN (BGN): BG41 UNCR 7630 1043 9885 80
  • IBAN (USD): BG63 UNCR 7630 1143 9964 45
  • IBAN (EUR): BG42 UNCR 7000 1522 3605 76
Свържи се с нас
бул. „Асеновградско шосе“ 12, гр. Пловдив
Copyright © Света Троица 2021. All Rights Reserved.